Кога е и какво честваме
Денят на Съединението се чества на 6 септември и е официален неработен ден. Когато се падне в събота или неделя, следващият работен ден става неработен.
На този ден честваме Съединението от 1885 г., обединението на Княжество България с Източна Румелия в една държава. То е дело преди всичко на самите българи и затова заема особено място в националната памет.
Разпокъсана България
За да се разбере значението на Съединението, трябва да се върнем към 1878 г. Берлинският конгрес преразглежда Санстефанския договор и разпокъсва освободената България на части: васалното Княжество България на север, автономната област Източна Румелия на юг със столица Пловдив, и земите на Тракия и Македония, оставени под османска власт.
Това разделение на един народ между различни територии е дълбоко несправедливо в очите на българите и още от първите години след Освобождението поражда силен стремеж към обединение.
Съединението от 1885 г.
Подготовката за Съединението е дело на Българския таен централен революционен комитет начело със Захари Стоянов. На 6 септември 1885 г. в Пловдив избухва преврат: управителят на Източна Румелия е свален, а областта обявява обединението си с Княжество България.
Князът на България Александър I подкрепя акта и застава начело на обединената държава. Така, без външна намеса, българите сами поправят част от несправедливостта на Берлинския конгрес.
Сръбско-българската война
Съединението е посрещнато с тревога от съседите и от Великите сили. Сърбия, подтикната от опасения за равновесието на Балканите, обявява война на България през ноември 1885 г.
Младата българска армия, останала без опитни висши офицери, удържа решителна победа при Сливница и отстоява Съединението. Девизът „Съединението прави силата", изписан и в държавния герб, придобива съвсем конкретен смисъл в дните на тази война.
Източна Румелия
Източна Румелия е автономна област в рамките на Османската империя, създадена с Берлинския договор от 1878 г. Тя обхваща земите на юг от Стара планина, със столица Пловдив, и има собствено управление, но остава под върховната власт на султана.
Населението ѝ е предимно българско и от първия ден копнее за обединение с Княжеството на север. Това превръща Източна Румелия в естественото огнище на идеята за Съединение.
Захари Стоянов и комитетите
Душата на Съединението е Захари Стоянов, революционер, публицист и летописец на Априлското въстание. Той застава начело на Българския таен централен революционен комитет, който подготвя обединението отвътре.
Чрез агитация, тайни срещи и подготовка на местни дейци комитетът създава мрежа, готова да действа. Когато моментът назрява, превратът в Пловдив минава бързо и почти безкръвно, резултат от тази старателна подготовка.
Значението на Съединението
Съединението е едно от малкото събития в новата българска история, постигнати самостоятелно от българите, без чужда помощ. То почти удвоява територията и населението на държавата и е важна стъпка по пътя към независимостта, обявена двадесет и три години по-късно.
Затова 6 септември е сред най-почитаните национални дати, символ на единството и на способността на един народ сам да отстоява съдбата си.
Как се отбелязва
Централните тържества по случай Деня на Съединението са в Пловдив, градът, който е бил столица на Източна Румелия и сцена на събитията от 1885 г. Провеждат се възстановки, концерти и поднасяне на венци пред паметниците на дейците на Съединението.