Кога се чества
Нова година се отбелязва на 1 януари, а самото посрещане е в нощта срещу него, срещу 31 декември. 1 януари е официален неработен ден по Кодекса на труда; когато се падне в събота или неделя, следващият работен ден става неработен.
Заради близостта си с Коледа Нова година е част от най-дългия празничен период в годината. С няколко дни отпуск между двата празника лесно се правят над десет поредни почивни дни.
Посрещането на Нова година
Новогодишната нощ е най-шумно и весело празнувана от всички. Семейства и приятели се събират на богата трапеза, а с настъпването на полунощ се вдигат наздравици с пожелания за здраве и успех. Камбаната на Новата година се изпраща с фойерверки, музика и прегръдки.
Много хора слушат и президентското обръщение и националния химн в полунощ, момент, превърнал се в съвременен ритуал. Първите минути на годината се изпълват с пожелания, целувки и надежда за по-добро занапред.
Сурвакане
Най-красивият български новогодишен обичай е сурвакането. На сутринта на 1 януари децата обикалят роднини и близки със сурвачка, украсена клонка, и леко „удрят" по гърба с пожелание за здраве и късмет, като нареждат: „Сурва, сурва година, весела година...". В замяна получават пари, лакомства и плодове.
Сурвачката се прави традиционно от дрянова пръчка, защото дрянът е здраво и дълголетно дърво, символ на жилавост и дълъг живот. Украсява се с вълна, пуканки, сушени плодове, чушки и пари. Самото докосване със сурвачката се възприема като предаване на здраве и жизненост за цялата година.
Новогодишната трапеза
На новогодишната трапеза централно място заема баницата с късмети (или новогодишна погача). В нея се завиват малки бележки или дрянови пъпки, всяка със значение: здраве, любов, пари, късмет, пътуване. Всеки си взема парче и разбира какво му е отредила годината.
На масата често има и свинско месо. Според поверието прасето „рие напред" и носи прогрес, за разлика от други животни, затова свинското се смята за ястие на късмета. Заедно с баницата, печеното и зимните вкуснотии, трапезата е пожелание за изобилна и успешна година.
Васильовден и имен ден
Първи януари е и Васильовден, църковният празник на Свети Василий Велики. На този ден имен ден празнуват носещите имена Васил, Василка, Веселин, Веселина, Велизар и сродните на тях.
Както при другите големи имени дни, на Васильовден празнуващите посрещат гости с отворена врата. Така първият ден на годината е и празник на едни от най-разпространените български имена.
Сурвакари и кукери
В Западна България Новата година се свързва и с впечатляващите игри на сурвакарите (известни още като чауши или старци). Маскирани мъже с огромни звънци, кожуси и страшни маски обикалят селата, за да прогонят злите сили и да донесат плодородие за новата година.
Най-известната проява на тази традиция е фестивалът „Сурва" в Перник, едно от най-големите събития на маскарадните игри на Балканите. Тътенът на звънците и пъстрите маски правят началото на годината истинско зрелище, в което древните вярвания оживяват.
Вярвания за новата година
Около Нова година има много вярвания, че както започне годината, така ще продължи. Затова хората се стараят на 1 януари да са спретнати, в добро настроение и сред близки, а трапезата да е пълна, за да е такава и цялата година.
Важен е и първият гост (полазник): вярва се, че човек с лек нрав и добра ръка, влязъл пръв в дома, носи късмет за годината. Тези малки ритуали превръщат прехода към новата година в момент, зареден с надежда и пожелания.
Старата Нова година
Освен на 1 януари, в България се пази и споменът за „старата Нова година", на 14 януари, по стария календарен стил. На места по селата тогава отново се сурвака и се вият кукерски игри, а вечерта срещу 14 януари се нарича Сурва или Васильовден.
Така зимният празничен низ, от Игнажден през Коледа и Нова година до Йордановден и старата Нова година, се разтяга почти месец, изпълнен с обреди за здраве, късмет и плодородие. Малко празнични периоди в българския календар са толкова наситени с обичаи.
Новогодишни обещания
Освен старите обичаи, Нова година носи и по-нов, личен ритуал: обещанията към себе си. Много хора посрещат първи януари с равносметка за изминалата година и с намерения за следващата: повече движение, по-малко стрес, нови цели и навици.
Каквото и да е съдържанието им, новогодишните обещания изразяват същото древно усещане, което стои в основата на празника: надеждата, че новото начало носи възможност за по-добро. Точно това прави Нова година универсален празник на надеждата и оптимизма.
Нова година и дългата зимна почивка
Заради неработния 1 януари и близостта му с трите коледни дни, краят на декември и началото на януари са най-благодатното време за дълга почивка в цялата година. С малко платен отпуск между Коледа и Нова година се получават над десет поредни свободни дни, повече, отколкото която и да е друга част от календара позволява.