Кога е Коледа и кои дни са почивни
В България Коледа се чества на 25 декември, Рождество Христово. Денят преди него, 24 декември, е Бъдни вечер, а трите дни, 24, 25 и 26 декември, са официални неработни по Кодекса на труда. Така Коледа почти винаги осигурява няколко поредни почивни дни още преди да добавиш и отпуск.
Когато някой от коледните дни се падне в събота или неделя, той не се губи, първият следващ работен ден става неработен (заместващ почивен ден). Единственото изключение от това правило в българското законодателство е Великден. Заради близостта си с Нова година, когато 1 януари също е неработен, Коледа често се слива в най-дългата непрекъсната почивка за цялата година.
Какво честваме на Коледа
Коледа е християнският празник на Рождество Христово, раждането на Иисус Христос във Витлеем. За вярващите това е един от най-големите църковни празници и носи посланието за надежда, светлина и обнова.
Българската православна църква чества Рождество на 25 декември по нов стил. Това я отличава от църкви като руската и сръбската, които празнуват Коледа на 7 януари по стария, юлианския календар. Разликата идва от календарната реформа, която Българската православна църква приема през 1968 г. за неподвижните църковни празници.
Освен църковния си смисъл, Коледа носи и пластове от по-стари, предхристиянски вярвания, свързани със зимното слънцестоене и завръщането на светлината. Точно затова толкова много коледни обичаи са преплетени с идеята за плодородие, здраве и берекет за новата година.
Според евангелския разказ раждането на Христос е възвестено от ярка звезда, повела мъдреците, влъхвите, към Витлеем, където намерили младенеца, положен в ясли. Витлеемската звезда, яслите и поклонението на влъхвите са сред най-обичаните образи на Коледа и присъстват в иконите, в коледните песни и в празничната украса и до днес.
Игнажден: началото на коледните празници
В народния календар коледните празници не започват на Бъдни вечер, а по-рано, на Игнажден, 20 декември (Свети Игнатий Богоносец). Игнажден се смята за начало на празничния цикъл и за ден, който „задава тона" на цялата година напред.
Най-известният обичай е полазникът: вярва се, че този, който пръв влезе в дома на Игнажден, носи късмета за годината. Затова стопаните канели за първи гост човек с лек нрав и лека ръка. От Игнажден до Бъдни вечер тече подготовката за празника: чисти се домът, замесват се обредните хлябове и се набавя всичко за трапезата.
Произходът на празника
Празнуването на Рождество на 25 декември се установява в християнския свят през IV век. Според разпространено обяснение датата е избрана, за да съвпадне с по-стари римски празници на зимното слънцестоене и на „непобедимото слънце" (Sol Invictus), така че новата вяра да изпълни със смисъл вече съществуващи зимни тържества. Раждането на Христос, „Слънцето на правдата", застава на мястото на старото слънчево божество.
В българските земи Коледа се чества от приемането на християнството през IX век. Както при много празници, църковната традиция тук се преплита с по-древни славянски и тракийски обичаи, свързани с края на старата и началото на новата стопанска година. Точно тази многопластовост прави българската Коледа толкова богата на обреди и символи.
Бъдни вечер и постната трапеза
Бъдни вечер на 24 декември е сърцето на българската Коледа. Вечерята е постна, без месо и млечни продукти, защото идва в края на 40-дневния Коледен пост, започнал на 15 ноември. На трапезата традиционно се слагат нечетен брой ястия, най-често седем, девет или единайсет.
Какво има на масата? Обредна пита, сарми с ориз, варен боб, пълнени чушки, ошав от сушени плодове, орехи, чесън, мед, баница и плодове. Всяко ястие има символика, а изобилието от земни плодове е пожелание за берекетна година.
Най-важният обреден хляб е питата с късмет. В нея се замесва паричка, а понякога и дрянови пъпки или малки символи за здраве, дом, имот и любов. Хлябът се завърта и разчупва от най-възрастния в семейството, първото парче е за Богородица или за дома, а останалите се раздават по старшинство. Който намери паричката, ще има късмет през годината.
На Бъдни вечер трапезата не се вдига цяла нощ, вярва се, че душите на починалите близки идват да се сгреят и нахранят. Кади се с тамян за здраве и закрила на дома, а някъде слагат и слама, спомен за яслите, в които е роден Христос.
Символиката на коледната трапеза
Зад всяко ястие на бъднивечерната трапеза стои символика, трупана през вековете. Житото и бобът са знак за плодородие и берекет, орехите се чупят за гадаене, ако ядката е здрава и пълна, годината ще е здрава. Чесънът пази от болести и зли сили, медът носи сладост и благополучие, а сушените плодове в ошава са спомен за лятното изобилие.
Баницата с късмети е сред най-обичаните обреди. В нея се завиват малки бележки или предмети: пара за пари, дрянова пъпка за здраве, символи за дом, кола, пътуване или сватба. Всеки в семейството си взема парче и чете какво му е отредила годината. Така трапезата не е просто храна, а ритуал на пожелания за всичко, което предстои.
Гадания и вярвания на Бъдни вечер
Бъдни вечер се смята за магическа нощ, в която бъдещето може да се надникне. Освен чупенето на орехи за здраве, момите слагали под възглавницата си босилек или китка, за да сънуват бъдещия си жених. По пламъка на свещта и по поведението на огъня в огнището също се гадаело каква ще е годината.
Много от обичаите на тази вечер целят да опазят дома и късмета. Не се дава нищо назаем, за да не „излезе" късметът от къщата, не се мете след вечеря, а трапезата остава постлана до сутринта, за душите на близките и за късмет. Тези вярвания, макар да избледняват, и днес придават на Бъдни вечер особена, спокойна тържественост.
Бъдникът: огънят на Коледа
Един от най-древните коледни обичаи е паленето на бъдника. Това е голям дънер, обикновено от дъб или плодно дърво, който се внася в дома на Бъдни вечер с пожелания за здраве. Запалва се в огнището и трябва да гори през цялата нощ, до сутринта на Коледа.
Пепелта и въглените от бъдника се смятали за лековити и закрилящи, разпръсквали ги по нивите и в обора за плодородие и здрав добитък. Днес обичаят е по-жив в селата и в етнографските пресъздавания, но бъдникът остава символ на семейното огнище и на топлината, която Коледа носи.
Коледната трапеза на 25 декември
На сутринта на Коледа постът свършва и идва разговяването. Трапезата на 25 декември вече е богата: печено свинско, прасенце или пуйка, наденици, сарми с месо, баница и сладкиши. Семейството се събира на дълъг обяд, който често преминава в следобед.
Месото на Коледа не е случайно. Коленето на прасе е било важен момент от селския календар и е осигурявало храна за зимата. И до днес свинското е в основата на българската коледна трапеза.
Денят преминава в гостуване между роднини и съседи. На трапезата освен печеното се нареждат туршии, баница, козунак и зимни сладки, а виното и ракията съпътстват дългите разговори. За мнозина българи именно този семеен обяд, а не подаръците, е същинската Коледа.
Коледарите и коледуването
Коледуването е може би най-красивият български коледен обичай. В полунощ срещу Коледа групи млади мъже, коледари, облечени в празнични носии и с накичени тояги, тръгват от къща на къща. Те пеят специални коледарски песни и благославят дома за здраве, плодородие, женитба и берекет.
Всяка песен е „на адрес": има отделни песни за стопанина, за момата, за ергена, за новороденото. Домакините посрещат коледарите с обреден хляб, баница, орехи, суджук и пари, защото се вярва, че благословията им носи късмет за цялата година. Коледарите не бива да си тръгват с празни ръце.
Макар коледуването да е най-живо по селата, коледарските песни и духът на обичая се пазят от читалища, фолклорни групи и училища в цялата страна.
Коледарските песни и благословии
Коледарските песни са сред най-старите образци на българския фолклор. Те не са просто музика, а обредно слово, всяка песен носи благословия, отправена към конкретен човек или към дома. Песните възпяват стопанина и неговия имот, момата и ергена, и завършват с пожелания за берекет, здраве и щастлива година.
В замяна на песните домакините даряват коледарите, а водачът на групата отправя кратко слово за късмет. Този диалог между коледари и стопани, песен и дар, благословия и благодарност, е сърцевината на коледната нощ и едно от най-красивите неща, които българската традиция е запазила.
Регионални традиции
Макар основата на празника да е обща, коледните обичаи се различават от край до край на България. В различните области се менят броят и видът на постните ястия, формите на обредните хлябове и текстовете на коледарските песни. Някъде бъдникът е задължителен, другаде акцентът пада върху коледуването или върху специалните пити за всеки член на семейството.
Общото навсякъде остава духът на празника: събиране на рода, споделена трапеза и пожелания за здраве и плодородие. Именно това разнообразие в детайлите, при обща сърцевина, прави българската Коледа жива и разпознаваема навсякъде.
Мръсните дни и народните вярвания
Периодът между Коледа и Йордановден на 6 януари народът нарича „мръсни" или „некръстени" дни. Според поверията през тези дванайсет дни, преди водата да бъде осветена на Богоявление, по земята бродят зли духове, караконджули.
За да се предпазят, хората избягвали да излизат късно нощем, не перели и не простирали навън, кадели къщите с тамян. Тези вярвания са част от богатия пласт народна митология, който се преплита с християнския празник и придава на българската Коледа особена, малко тайнствена атмосфера.
Имен ден по Коледа
На Рождество Христово имен ден празнуват мнозина, чиито имена са свързани с празника и с радостта от раждането. Сред тях са Христо, Христина, Радослав, Радостина, Радка и Радо, а в някои традиции и Емануил.
Имен ден на Коледа не изисква покана, на този ден празнуващите посрещат гости с отворена врата и почерпка.
Коледната елха, Дядо Коледа и подаръците
Украсената елха и размяната на подаръци са по-нови традиции, но днес са неразделна част от празника, особено за децата. Коледната елха навлиза в българските домове през XIX и началото на XX век по немски образец и бързо се превръща в център на празничната украса.
Дядо Коледа, белобрадият старец с червени дрехи и чувал с подаръци, също е сравнително нов символ. По време на социализма религиозната Коледа е изместена на заден план за сметка на светската Нова година, а подаръците на децата носел Дядо Мраз. След 1989 г. Коледа възвръща централното си място и Дядо Коледа отново става лицето на празника.
В много семейства подаръците се отварят на Бъдни вечер или на сутринта на Коледа, около елхата. Така старите обредни традиции и модерният празник на семейството и щедростта съжителстват в българската Коледа.
Коледа и дългата зимна почивка
Заради трите неработни дни около Коледа и близостта им с Нова година, краят на декември е най-благодатното време за дълга почивка в цялата година. С няколко дни платен отпуск между Коледа и Нова година лесно се получават над десет поредни свободни дни, повече, отколкото която и да е друга част от календара позволява със същото малко отпуск.