Кога е и какво честваме
Денят на независимостта се чества на 22 септември и е официален неработен ден. Когато се падне в събота или неделя, следващият работен ден става неработен.
На този ден честваме обявяването на независимостта от 1908 г., момента, в който България престава да бъде васална на Османската империя и става напълно суверенна държава.
Васалното княжество
След Освобождението от 1878 г. Княжество България формално остава васално на Османската империя, плащало е данък и не е било напълно самостоятелно във външната си политика. Дори след Съединението от 1885 г. тази зависимост, макар вече само формална, продължава да тежи на младата държава.
За българите това положение е несъвместимо с реалната сила и стремежи на страната. Обявяването на независимостта е въпрос на време и на подходящ международен момент.
Обявяването от 1908 г.
Удобният момент идва през 1908 г., когато Младотурската революция разклаща Османската империя. На 22 септември във Велико Търново, старопрестолната столица, княз Фердинанд тържествено провъзгласява независимостта на България.
Манифестът е прочетен в църквата „Свети Четиридесет мъченици" в Търново, символично място, свързано с величието на средновековна България. С този акт Княжество България се издига в Царство България, а Фердинанд приема титлата цар.
Признаване и значение
Обявяването на независимостта поставя България пред дипломатическо изпитание, но в крайна сметка е признато от Великите сили. Страната вече е равноправен субект в международните отношения.
Независимостта увенчава трийсетгодишния път от Освобождението насам, през Съединението до пълния суверенитет. Тя е логичният завършек на стремежа на българите към самостоятелна и силна държава.
Цар Фердинанд
Княз, а по-късно цар Фердинанд I управлява България в годините около обявяването на независимостта. Амбициозен и пресметлив политик, той вижда в отслабването на Османската империя през 1908 г. удобния миг да издигне страната в царство, а себе си в цар.
Обявяването на независимостта е и личен връх за Фердинанд, но преди всичко то отговаря на дългогодишния стремеж на цялата българска държава към пълен суверенитет.
След независимостта
Признаването на независимостта затвърждава мястото на България сред европейските държави. То идва в навечерието на бурно десетилетие: Балканските войни и Първата световна война, в които младото царство ще играе важна и драматична роля.
Но самото 22 септември 1908 г. остава светъл момент, денят, в който България застава на международната сцена като напълно суверенна държава, господар на собствената си съдба.
Връзка със Съединението
Денят на независимостта и Денят на Съединението са тясно свързани и се падат в един и същи месец: септември. Заедно те разказват историята на изграждането на модерната българска държава: първо обединение на разделените земи през 1885 г., после пълна независимост през 1908 г.
Това прави септември месец на националната памет, в който България отбелязва два от най-важните моменти от новата си история, само на шестнайсет дни един от друг.
Как се отбелязва
Основните тържества по случай Деня на независимостта традиционно са във Велико Търново, градът, където е обявена. Провеждат се военни ритуали, концерти и възстановки, а пред църквата „Свети Четиридесет мъченици" се поднасят венци.