Кога е и какво честваме
Трети март се чества всяка година на 3 март и е националният празник на България. Той е официален неработен ден; когато се падне в събота или неделя, следващият работен ден става неработен.
На този ден честваме Освобождението на България от османско владичество, края на близо петвековно чуждо подчинение и възраждането на българската държава. Това е денят, в който България отново се появява на картата на Европа.
Руско-турската война
Освобождението идва след Руско-турската война от 1877–1878 г., обявена от Русия отчасти в защита на въстаналите балкански християни след жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 г. Рамо до рамо с руската армия се сражават и български опълченци, доброволци, тръгнали да освободят родината си.
Войната преминава през епични битки по българските земи: отбраната на Шипченския проход, боевете при Плевен, Стара Загора и Шейново. Тези сражения остават сред най-славните и най-скъпо платени страници в българската история.
Санстефанският мирен договор
На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано край Цариград е подписан мирният договор, който слага край на войната. С него се създава самостоятелна българска държава, т.нар. Санстефанска България, обхващаща голяма част от земите, населени с българи, включително Мизия, Тракия и Македония.
Тази „Санстефанска България" обаче остава предимно на хартия. Само месеци по-късно Берлинският конгрес от лятото на 1878 г. преразглежда договора и разпокъсва току-що освободените земи, създава васалното Княжество България, автономната област Източна Румелия и оставя Македония и Тракия под османска власт. Това разделение предопределя голяма част от българската история през следващите десетилетия.
Априлското въстание
Пътят към свободата минава през Априлското въстание от 1876 г., най-мащабният опит на българите сами да извоюват независимостта си. Въстанието е жестоко потушено, а кланетата, особено в Батак и Перущица, потрисат Европа.
Именно ужасът от тези събития надига вълна от съчувствие към българите и подтиква Русия да обяви войната, довела до Освобождението. Затова Априлското въстание, макар и неуспешно, е сред преките причини за свободата, която честваме на Трети март.
Опълченците и Шипка
Символ на Трети март са опълченците, българските доброволци, които се сражават за свободата на родината си. Тяхната саможертва при отбраната на Шипка, където шепа защитници удържат прохода срещу многократно превъзхождащ противник, се е превърнала в легенда.
Самарското знаме, дарено на българското опълчение, и днес е сред най-почитаните национални реликви. На 3 март венци се поднасят пред паметниците на загиналите, а на връх Шипка се събират хиляди хора, за да отдадат почит.
Как Трети март става национален празник
Макар Освобождението да се чества от десетилетия, 3 март е обявен за официален национален празник на България едва през 1990 г. с решение на Народното събрание. Оттогава денят е и неработен.
Днес Трети март е повод за национална гордост и равносметка, ден, в който си спомняме колко крехка и скъпо платена е свободата, и отдаваме почит на всички, дали живота си за България.
Трети март и почивните дни
Като фиксиран празник на 3 март денят често дава удобна възможност за кратка почивка. Когато се падне близо до уикенд, с един-два дни отпуск лесно се прави четиридневна почивка, приятен пролетен старт на сезона на пътуванията.