Кога е Великден и кои дни са почивни
Великден е подвижен празник и се пада в различна неделя всяка година, обикновено между април и началото на май. В България неработни са четири поредни дни: Разпети петък, Велика събота, Великден (неделята) и Велики понеделник.
Великден е и единственото изключение от правилото за заместващи почивни дни. При другите празници, ако се паднат в събота или неделя, следващият работен ден става неработен. При Великден това не важи, но тъй като празникът така или иначе включва уикенда, на практика винаги имаш четири дни без работа.
Защо датата се мени всяка година
За разлика от Коледа, Великден няма фиксирана дата. Според решение на Първия вселенски събор в Никея от 325 г. той се чества в първата неделя след първото пълнолуние, следващо пролетното равноденствие. Заради това датата „плава" в рамките на няколко седмици.
Православната църква изчислява Великден по юлианския календар, затова православният Великден често се различава от католическия и протестантския, който се смята по григорианския календар. Понякога двата съвпадат, но в повечето години православният Великден е по-късно. Нашият календар изчислява правилната дата за всяка година автоматично.
Какво честваме на Великден
Великден чества Възкресението на Иисус Христос на третия ден след разпятието му. За християните това е най-големият празник в годината, по-важен дори от Коледа, защото носи централното послание на вярата: победата на живота над смъртта и обещанието за вечен живот.
Цялата символика на празника говори за този преход от тъмнина към светлина: от строгия пост към изобилната трапеза, от скръбта на Разпети петък към радостта на Възкресението. Затова и поздравът на Великден е възклицание: „Христос воскресе!", на което се отговаря „Воистина воскресе!".
Великият пост
Великден идва след най-дългия и строг пост в християнската година: Великия пост, който продължава около седем седмици. Той започва на Чисти понеделник, веднага след Сирни заговезни, и е време на въздържание, молитва и подготовка за празника.
Последната седмица преди Великден, Страстната седмица, е най-строгата част от поста. За вярващите тези дни пресъздават последните дни от земния път на Христос и водят към кулминацията на Възкресението.
Лазаровден и Цветница
Седмицата на Великден се предхожда от два обичани празника. Лазаровден е в съботата преди Цветница, ден на момите, които, облечени в премени, обикалят домовете и пеят лазарски песни с пожелания за здраве и плодородие. Лазаруването е обред на прехода към женственост и един от най-красивите пролетни обичаи.
На следващия ден е Цветница (Връбница), Палмовата неделя, в която църквите се изпълват с върбови клонки в памет на влизането на Христос в Йерусалим. На Цветница имен ден празнуват всички с „цветни" имена: Цветан, Цветана, Лазар, Виолета, Калина и много други.
Страстната седмица
Страстната, или Велика, седмица е сърцето на подготовката за Великден. Велики четвъртък е денят, в който традиционно се боядисват яйцата и се меси козунакът; в църквите се чете за Тайната вечеря. Разпети петък е най-скръбният ден в годината, почита се разпятието и смъртта на Христос. На този ден не се работи весело, не се пее, а мнозина спазват строг пост; в храмовете се изнася плащаницата, под която вярващите минават.
Велика събота е ден на тиха надежда. Вечерта започва най-тържествената служба в годината, около полунощ свещеникът възвестява „Христос воскресе!", храмовете грейват от свещи, а навън се вие литийно шествие. Хората си носят вкъщи запалена великденска свещ.
Червените яйца
Боядисването на яйца е сред най-обичаните великденски обичаи. Прави се на Велики четвъртък или на Велика събота. Първото яйце задължително е червено, символ на кръвта на Христос и на живота. С него стопанката прекръства децата по челцето за здраве, а самото яйце се запазва до следващата година пред иконата.
Червеният цвят се свързва с известна легенда: когато Мария Магдалена известила за Възкресението, в ръката ѝ едно яйце станало червено в потвърждение на чудото. Освен червено, яйцата се шарят и в други цветове и с разнообразни техники: от листа и луковици до съвременни багрила.
Козунак и великденска трапеза
Козунакът е сладкият символ на Великден, пухкав, плетен хляб с мая, ароматизиран с портокалова кора, стафиди и ядки. Месенето му е цял ритуал, а ухаещата на ванилия къща е сред първите усещания за наближаващия празник.
На Великденската трапеза централно място заема агнешкото: печено агне или агнешка дробсарма, символ на жертвата и на пролетното обновление. Заедно с козунака, червените яйца, зелената салата и пролетните зеленчуци, трапезата е празник на изобилието след дългия пост.
Чукането с яйца
Най-веселият момент на Великден е чукането с яйца. Всеки избира своето яйце и се „бори" с останалите: чука връх в връх и пета в пета. Този, чието яйце остане здраво след всички удари, става „борак" и според поверието ще е най-здрав и късметлия през годината.
Играта продължава от Великден чак до Спасовден и е любима на малки и големи. Зад простичкото забавление стои стара символика: здравата черупка е знак за здраве, сила и устойчивост през идните месеци.
Спасовден и края на великденския период
Великденският период не свършва на самия Великден. Четирийсет дни след него е Възнесение Господне (Спасовден), а петдесет дни след Великден, Петдесетница, известна още като Св. Троица. През целия този период християните се поздравяват с „Христос воскресе!".
Спасовден е и обичан народен празник, свързан с лечебни билки и роса, подобно на Гергьовден. Така Великден стои в началото на цял низ от пролетни празници, които изпълват края на април, май и началото на юни.
Великденски обичаи по места
Макар основата на празника да е обща, в различните краища на България има свои особености. Някъде боядисват яйцата на Велики четвъртък, другаде на Велика събота; различават се шарките, песните и формите на обредните хлябове. В някои райони се пали великденски огън, а на места момите люлеят люлки като на Гергьовден.
Общо за цялата страна остава светлото усещане на празника: събиране на семейството, червените яйца, козунакът и поздравът „Христос воскресе!", който се носи от уста на уста през цялата Светла седмица.
Великден и почивните дни
Заради четирите поредни неработни дни Великден е едно от най-добрите времена за дълга пролетна почивка. Само с няколко дни платен отпуск около празника лесно се правят седем до десет поредни свободни дни, идеални за пътуване или за дълъг престой сред природата, когато пролетта е в разгара си.