Кога е Гергьовден
Гергьовден се чества всяка година на 6 май и е официален неработен ден по Кодекса на труда. Когато се падне в събота или неделя, първият следващ работен ден става неработен.
Датата е само на пет дни след Деня на труда (1 май), затова двата празника често образуват удобен майски „мост", с няколко дни отпуск между тях лесно се прави дълга пролетна почивка.
Свети Георги Победоносец
Празникът носи името на Свети Георги Победоносец, раннохристиянски мъченик и един от най-почитаните светци в православието. Според преданието Георги е бил римски войник, който загинал заради вярата си.
Най-известната легенда за него е за змея: Свети Георги побеждава страшен змей, който искал човешки жертви, и така спасява царска дъщеря и цял град. Образът на светеца на бял кон, пронизващ змея с копие, е сред най-разпознаваемите в християнското изкуство и символизира победата на доброто над злото.
Ден на храбростта и Българската армия
От 1880 г. Гергьовден е обявен за празник на Българската армия, Свети Георги е смятан за покровител на воините. Днес 6 май е Ден на храбростта и празник на Българската армия.
Всяка година на този ден в София се провежда тържествен военен парад, на който се изнасят бойните знамена и се отдава почит на загиналите за България. Празникът свързва християнската традиция с почитта към армията и към смелостта.
Празник на пролетта и на овчарите
Далеч преди християнския си пласт Гергьовден е древен народен празник на пролетта, плодородието и животновъдството. В народния календар той бележи началото на летния стопански сезон, денят, в който стадата за пръв път излизат на паша на свежата трева.
Затова Гергьовден е и празник на овчарите и на стопаните. С него се свързват първите млечни продукти за сезона, надпреварите за най-добро мляко и обредите за здрав и плодовит добитък. Това е граница в годината: краят на пролетната подготовка и началото на изобилието.
Обичаи и обреди
Гергьовденското утро е изпълнено с обреди за здраве. Росата на този ден се смята за лековита, хората се търкаляли в нея боси и се миели с нея, за да са здрави и силни през годината. Мнозина се мерели на кантар, окачен на зелено дърво, защото се вярвало, че така ще наддадат здраве.
Плетат се венци и китки от зеленина и цветя, които красят портите и добитъка. Люлеенето на люлки, накичени със зеленина, също е част от празника, символ на растеж и плодородие. Зеленината навсякъде е знак за силата на пролетта.
Гергьовденското агне
Централно място на трапезата заема Гергьовденското агне. В много краища се коли първото пролетно агне и се прави курбан за здраве, обреден обяд, който се споделя със семейство, съседи и гости.
Агнето се пече цяло или се приготвя дробсарма, придружено от пресен зелен лук, козунак, прясно сирене и млади зеленчуци. Трапезата на Гергьовден е истински празник на пролетното изобилие.
Гергьовден и Димитровден: двете половини на годината
В народния календар Гергьовден има своя есенен побратим: Димитровден на 26 октомври. Двата празника делят годината на две: Гергьовден открива топлия, летен полусезон, а Димитровден открива студения, зимен. От Гергьовден до Димитровден тече активното пастирско и земеделско време.
На Гергьовден традиционно се сключвали и подновявали договорите със слугите, ратаите и овчарите, наемали се „от Гергьовден до Димитровден". Така празникът е бил не само обреден, а и важна стопанска граница в селския живот, около която се въртяла цялата година.
Билки и венци за здраве
Гергьовденското утро е време за бране на билки и зеленина, на които се приписвала особена сила. От тях се плетат венци и китки за здраве: за хората, за добитъка, за портите и кладенците. Зеленината символизира силата на пролетта и пожеланието за растеж и плодородие.
В някои краища момите се китят с венци и се мият с вода, в която са киснали цветя и билки, за да са здрави и хубави през годината. Връзката между Гергьовден и природата, която по това време избуява, е в основата на почти всички обичаи на празника.
Гергьовденски събори и веселие
Като един от най-големите пролетни празници, Гергьовден е и ден на събори, хора и веселие. След обредния обяд по мегданите се извиват хора, а младите се люлеят на накичените със зеленина люлки, символ на растеж и младост.
За много градове и села Гергьовден е празник на самото населено място или повод за традиционен събор. Така денят съчетава християнската вяра, стопанската традиция и народното веселие в един от най-пълнокръвните български празници.
Имен ден
На Гергьовден имен ден празнуват едни от най-разпространените български имена: Георги, Гергана, Гео, Гошо, Галя, Ганчо и сродните на тях. Това е сред най-масово празнуваните имени дни в годината.
Както при другите големи имени дни, на Гергьовден празнуващите посрещат гости с отворена врата, без покана и с богата почерпка.
Гергьовден и почивните дни
Близостта на Гергьовден (6 май) с Деня на труда (1 май) прави началото на май едно от най-удобните времена за дълга почивка. С правилно разположени няколко дни отпуск между двата празника се получават дълги поредни свободни дни, точно когато пролетта е най-приятна за пътуване.