Какво е Еньовден
Еньовден е един от най-обичаните български народни празници, в който се преплитат християнската вяра и древни вярвания за слънцето и природата. Църквата чества на 24 юни Рождението на св. Йоан Кръстител, а народът го нарича Еньо или Еню.
Празникът се пада около лятното слънцестоене, момента, в който слънцето достига най-високата си точка и денят е най-дълъг. Затова Еньовден стои точно по средата между Коледа и следващата Коледа, като своеобразен връх на годината.
Слънцето „играе" на изгрев
Според народното поверие на Еньовден слънцето изгрява и „трепти", „играе" или „се обръща", а от този ден нататък поема към зимата и денят започва постепенно да намалява. Затова рано сутринта хората излизали да посрещнат изгрева и да се измият с росата за здраве през цялата година.
да обикаля за сняг."
Билките и лековитата роса
Еньовден е преди всичко празник на билките. Вярва се, че точно на този ден, набрани преди изгрев слънце, тревите имат най-голяма лечебна сила. Затова жените и билкарите ставали в тъмното, за да наберат „еньовче" и още много други растения.
Според поверието на Еньовден има „77 и половина билки", срещу всяка болест по една, а половинката е „за незнайната болест". От набраните треви се правели венци, китки и отвари за през годината.
Кой празнува на Еньовден
На 24 юни имен ден празнуват носещите имена, свързани с Еньо и с Йоан Кръстител: Еньо, Енчо, Яна, Янка, Калоян и сродни форми. Това е и един от дните, в които традиционно се правят венци и се гадае за женитба.
Еньовден често се бърка с Ивановден (7 януари), но двата празника са различни. Зимният Ивановден чества Кръщението на Христос, а летният Еньовден празнува рождението на св. Йоан Кръстител.